Биохимията на мозъка или въртележката на хамстера

Когато сме “заседнали” трайно в неприятна ситуация, в лошо настроение, в притесняваща ни връзка, в неудовлетвореност от живота, от себе си, от работата си, от връзките си, от....

Представете си една окръжност, от която:

- едната половина представлява мислите, емоциите и поведенията ни,

- другата половина представлява биохимията ни, която се управлява от мозъка.

Мислите, емоциите и поведенията, които имаме, определят биохимията, която мозъкът ще поддържа.

Биохимията, която мозъкът поддържа, ще обуславя мислите, емоциите и поведенията ни.

Порочен, дяволски кръг, в който като хамстери тичаме и той не свършва никога.

Нямаме копчета и бутала, за да променим съотношенията и качествата на биохимията, която от своя страна да промени мислите, емоциите и поведенията ни.

Тоест единственото нещо, върху което можем да въздействаме, са мислите, емоциите и поведенията ни, а те после да променят биохимията ни. Но биохимията, която имаме в момента ни пречи да го направим - спира ни, отказва ни, не ни позволява дори да повярваме, че е толкова просто и че е възможно.

И тук няма как да й се противопоставим, освен с ДИСЦИПЛИНА и със сляпата вяра, че вървейки в тъмното, ще стигнем там, където искаме да бъдем. “Сляпата” вяра всъщност означава доверие в живота и в процесите му. Означава пускане на контрола. А то означава доверие в себе си.

АЗ ИСКАМ = АЗ МОГА

Всичко друго е оправдание и още от хамстерското колело.

------------------------

Не бива да забравяме, че колкото и духовни същества да сме, колкото и да сме възвишени и вървящи по пътя на еволюция някаква на безсмъртните си души, тук, на Земята, сме биохимия и електричество и трябва да се съобразяваме с този факт, защото сме зависими от него.

© Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз