Едно друго, визуално обяснение на токсичните връзки и на нарцисизма

Избира, осъзнато или не, партньор, който притежава вътрешна светлина и човешки качества, които той няма. Човек, на когото се възхищава за нещо (извратената страна на възхищението е завист). Сякаш избира стълба, по която би искал да се изкачи. Когато застане в подножието на стълбата, се активира целият му вътрешен конфликт. Назад е пропаст. А напред е стълбата. По която той не може да се изкачи, защото е блокиран от себе си - не може да повдигне крак, не може дори да задържи поглед нагоре, към светлината. Тогава започва да чупи, да руши стълбата, за да му стане тя достъпна, да слезе до него. За да може най-после да успее да стъпи на най-горното й стъпало.

Не зная дали има подсъзнателна илюзия, че така, стълбата, като един ескалатор ще го издигне нагоре. Едва ли, но е възможно.

Стълбата - аз, ти, тя, той - е само начин, инструмент, предмет, субект. Нито една стълба няма да издържи на това разрушително действие, нито ще успее да изпълни ролята на ексалатор, която тази болна същност й е дала. Колкото и здрава и стабилна да е тя.

Стълбите, ако искаме да ги изкачим, извървим, имат нужда от уважение и усилие. Разрушаването им не е направило никого по-голям. Само му е отнело поредната възможност да порасне.

ПП Идеята за “избор на стълба, на която бих искал да се изкача” съществува във всички партньорски връзки. Но в здравословните всеки един от партньорите се изкачва по стъпалата, колкото и понякога да са му трудни, а не ги руши, за да ги принизи до себе си или дори под себе си. Или се отказва, без да ги унищожава.

Снимка: Chinh Le, Pixabay

Текст: © Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз