Децата в насилнически връзки - какво се случва с тях ли?

Зададоха ми този въпрос преди няколко дни за едно тв участие, което ще бъде излъчено в неделя следобед. Обикновено отговарям спокойно и без запъване, но този път се бъгнах и не казах почти нищо смислено. Бъгнах се, защото имам съвсем прясна история, която е доста ужасяваща.

Дете, вече на 35 години, което е било обект на нарцистичния си баща, паралелно с майката. От двете деца, хватът е бил само или основно върху първото дете, момиче.

Резултатът:

- от много рано усещах фалш у баща си, който ту ме прегръщаше и много ме обичаше, ту, от нищото, ме нахокваше, обиждаше и шамаросваше,

- майка ми я усещах неприсъстваща, прозрачна, не заявяваше мнение, не го спираше, не ме защитаваше, сега знам, че не е разбирала какво се случва,

- между двамата или имаше скандали или имаше симбиотична връзка, в която имах чувството, че няма място за мен,

- не вярвам, че мога да се справя с каквото и да е,

- не зная какво да правя с живота си,

- не съм искала от никого да се раждам, не съм искала да съм на този свят,

- не мога да понасям хора, които не разбират бързо и веднага ставам агресивна към тях, а това ме кара да се чувствам лош човек,

- не мога да регулирам емоционалните си състояния и най-малката спънка ме изважда от равновесие и ме вкарва в паника, че не се справям и няма да се справя,

- имам жестока екзема от сълзящи рани, от година и половина - никой и нищо не е успяло да ми помогне,

- имам ужас от свръхстимулация - хора, звуци, аромати и затова съм отишла да живея на края на света, в едно село, където обаче не зная как да се прехранвам и не намирам смисъл,

- не искам да имам деца, защото никой не ме е помолил да го доведа на този свят, така, както мен са ме довели,

- в депресия съм от много време,

- храня се, обичам да ям и ям всичко, но тежа 42 кг за 1,60 см височина,

- в останалото време съм много усмихната...

А то е все по-рядко.

Снимка: Engin Akyurt, Pixabay

© Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз