Страданието не е да видим и да приемем реалността

Страданието не е да видим и да приемем реалността.

Страданието е, когато храним илюзията, че реалността не е това, което виждаме.

Когато отказваме да видим, стискаме очи и се надяваме като ги отворим, тя да се е превърнала в това, което ни се иска. Десетки, стотици пъти се сриваме - при всяко моментно отваряне на очите, преди да ги стиснем отново. Болката да искаш нещо (или някой) да е различно от това, което е, е най-парещата, смазващата, отчайващата, безкрайна и тревожна болка. Признак на незрялост е магическото мислене, което ни придържа към илюзията за нещо и ни кара да сме нещастни, разочаровани и огорчени, когато то се разминава с нея.

Реалността, колкото и да е тежка понякога, е много по-поносима, тя е просто един факт. В крайна сметка, нашето нежелание и отказ да я приемем, не я променят. Порасналите, зрели хора се научават да стоят в реалността и да напредват в нея.

Снимка: Jupi Lu-Pixabay

Текст: © Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз