От новата книга

Магдалена

“На Мама й беше много трудно да позволи на дъщеря си да порасне. Защото се страхуваше за нея. Най-спокойно й беше да й е наоколо, защото така щеше да може да я защити от всичко. Но пък създаваше на детето прекомерно чувство за отговорност спрямо своите емоционални състояния на страх и отчаяние. Маги вярваше, че е наистина виновна, когато Мама стоеше като призрак на балкона и плачеше заради 10 минутното й закъснение спрямо определения й вечерен час. Тази вина я задушаваше, защото тя искаше да е добро дете, но още повече искаше да върви по пътя си, да преценява сама дали й е студено или топло, дали нещо е добро или е лошо, дали е опасно или безвредно.

Двете така и не бяха решили този проблем помежду си, когато Магдалена си намери мъж, веднага щом можеше да се омъжи. Направи го, за да порасне, да се еманципира, да стане свободен човек. Това, разбира се, не се случи. Защото, познавайки само това, си намери още от същото - неразрешената връзка с Мама и непозволяването да порасне. Същата любов, която при всеки опит за растеж, се обръщаше в обвинение и показно страдание, но вече все повече и в наказание. Защото това все пак не беше Мама.

Магдалена и Мама поправиха връзката си много години по-късно, на прага на смъртта на Мама. И двете разбраха всичко, сякаш им се даде да прогледнат отвъд видимото. Смъртта забави малко хода си, даде им като висше благоволение време, за да направят за няколко дни онова, което с години не бяха успели, защото страхът го беше затулвал от взора им. Тя, смъртта, вероятно отне страха на Мама, защото на прага й всичките ни човешки страхове стават безмислени и излишни. Защото там разбираме, че не омразата е обратното на любовта, а страхът. Омразата е просто форма на страх. Защото там, на прага й, разбираме, че единственото, което има смисъл и съществува в безкрая, е любовта. Безусловната.

След това Магдалена поправи и живота си. Върна отговорността на тези, от които я беше отмъкнала, за да я натовари на гърба си. И си пое само своята.”

Текст: “Представата за себе си”, Боряна Григорова, 2025

Снимка: Marion Wellman, Pixabay

© Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз