От работния процес - “очи в очи с бездната, която ни завлича в нищото”

“- Тези хора знаят ли, че не харесват себе си, че имат ниска себеоценка, че не “стават”?

- Не мисля, че имат осъзнаване за това. Не и по начина, по който ти го каза. Но имат това неясно усещане за вътрешна празнота, която търсят да запълнят отвън. Но отвън не можем да запълним нищо, което е вътре. Не сме кутии или куфари.

- Тя много ме критикуваше и често, в крайна сметка, се съгласявах с нея. От каква висота човек който не е уверен и сигурен, критикува?

- Именно от висотата на празнотата си, с непостижимата цел да се види запълнен и правилен, в случая “просто” по-правилен от другия.

- Никога не бих се досетил, че е неуверена и че има усещането, че е лош човек. Имало ли е начин да разбера още в началото?

- Има начини, да. Ако ти самият си истински свързан със себе си до степен да си запълнил дупките на “кофата” за приемане, одобрение, уважение и обичане на себе си, няма да се подхлъзнеш към някой, който видимо пълни тази твоя “кофа с дупки”, която имаш у себе си. Ако ти си я запълнил, няма да залитнеш по някого, който прави това отвън.

Но, още по-важно е, че ние не чуваме, когато ни говорят. Тези хора, някъде още в началото, винаги ни казват истината за себе си, дори и да не е съвсем осъзната от тях самите. Просто ние (хората, които влизаме в токсични връзки) не искаме да я чуем, не сме научени да чуваме.

Това са едни малки реплики, като например “как изобщо ме хареса!?”, “не се занимавай с мен, ще страдаш”, “преправила съм толкова неща у себе си... колко съм елементарна всъщност”, “имам демони, с които трябва да се справя” и т.н. Това е заявяване на техните граници. Ако ги чуем, ще останем извън границите им и връзка няма да се случи. Но за нас границите не значат нищо, защото самите ние не познаваме и най-вече не зачитаме своите. Как бихме могли тогава да зачетем чужди?!

Обикновено приемаме тези заявки като зов за помощ, слагаме спасителните екипи и нахлуваме. А там, вътре, се изправяме очи в очи с бездната, която ни завлича в нищото.”

Снимка: Freepik

© Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз