Когато родителят принася в жертва себе си в името на детето

Когато родителят принася в жертва себе си, щастието си, хармонията си, изборите си, емоциите си и мечтите си в името на детето си, в дългосрочен план резултатът е, че жертва детето си.

Намерението на родителя е “грижовно”, но ролята на това намерение всъщност е да заглуши чувството му на вина.

Вината идва, когато не поемаме отговорност. Вината е отказана отговорност. Отречена истина.

Когато родителят не е в състояние да поеме отговорност за себе си, се поставя в позиция да очаква позволение от детето да живее в истината и в своя живот. Но това не е детска роля и отговорност. И тъкмо така жертва детето си.

Детето няма нужда от друго, освен от обич, от приемане, от подкрепа и от това да има родител/родители, които са силни, смели, неправещи компромиси със себе си и с нуждите си, вървящи изправени и правещи избори.

Жертвите в името на детето са много очевиден знак, че не сме пораснали и не сме в състояние да си “позволим” да живеем. Така лишаваме детето си от зрял родител като модел за следване.

Порасналите хора нямат нужда от външно “позволение” - да правят избори, да взимат решения, да бъдат щастливи и в хармония. Ако вярвате в себе си, ще вярвате и в децата си. Те ще се справят, ако вие се справите. И тъкмо това е най-добрата инвестиция, която можете да направите за тях. И най-добрият пример.

Снимка: Tumisu-Pixabay

© Боряна Григорова

#паяжинатанапсихическиятормоз